Теоретични бележки
Когато се черпи ток от един източник, напрежението между полюсите му винаги е по-малко от неговото електродвижещо напрежение
. Причината за тази загуба на напрежение е наличието на вътрешно съпротивление
във всеки източник.
Всеки източник на ток може да се характеризира с величините електродвижещо напрежение
и вътрешно съпротивление
.
Свързване на източник на напрежение с реостат и амперметър може да се направи, както е показано на фиг.1

Фиг.1. Принципна схема на опитната постановка.
При движение на плъзгача на реостата се отчитат стойностите на пада на напрежение
върху него и протичащия ток
. Ще потърсим връзка между тези величини и търсенето от нас електродвижещо напрежение
и вътрешно съпротивление
на източника.
Протичащият през веригата ток
, определен от закона на Кирхоф е равен на:
| (1) |
а отделената върху реостата мощност е:
| (2) |
От (1) Можем да изразим съпротивлението
:
| (3) |
Заместваме в (2)
| (4.1) |
или
| (4.2.) |

Фиг.2. Графична зависимост на мощността върху реостата.
Графично тази зависимост преставлява парабола, както е показано на фиг.2. Тъй като имаме квадратична зависимост, то мощността върху реостата има стойност
при две различни стойности на тока през реостата
и
.
Тъй като графиката е симетрична спрямо тока
през реостата, при който мощността има максимум, то
, т.е.
| (5) |
Съответно за максималната мощност
получаваме
| (6) |
Електродвижещото напрежение можем да изразим като използваме (5)
, откъдето замествайки
(6), получаваме:
| (7) |
И така след като построим графиките на
и
, можем да определим стойностите на електродвижещото напрежение
(7) и вътрешното съпротивление
(6) на източника.